Blog

Which File Extension are You?


Which Programming Language are You?


Which OS are You?


Which Website are You?

Честно казано отидох на концерта скептично настроен, защото не съм голям фен на групата, а просто исках да видя Ричи заради голямата ми страст към Rainbow, но … групите които съм гледал и искам да видя втори път вече станаха 2. Концерта беше нещо невероятно. Просто няма как да отрека въздействието което ми оказа прекрасният глас на госпожица Найт. Спектакълът беше едно страхотно изживяване. Чухме и няколко кавъра сред които и легендарната Smoke on the water на която направо полудях. Единственото друго което мога да кажа е ако някой някога има възможност да не се колебае да отиде. Смятам, че едва ли има човек който да е съжалил за присъствието си в залата онази вечер.

П.П. Дано някога пак имам възможност да им се насладя.

Време е за малко сао реклама дано най-накрая ме индексира Гугле-то:) Напоследък се опитвам да правя пари от
Google създавайки си блог с информация за недвижими имоти - Real Estates. Да се надяваме, че ще поспечеля нещо, ако някой от вас иска да ми помогне може да направи следното.
При отваряне на блог-а в горният десен ъгъл има форма за търсене. Там пишете някое от следните - “real estates”, “luxury estates”, “luxury houses” или “luxury homes” (без кавичките разбира се) и натиската Search. Отваря ви се страница с резултати от Google. Най-отгоре в отделно кара (обикновенно синьо) се намират платените линкове, щракате на тях и сте готови. Благодаря предварително.
AnthonyLait

Блога пак е активен и цялата му база работи което силно ме радва, дано за в бъдеще да няма изцепки като тази:)

Блогът за печелена на пари

Днес прекарах близо 20 минути в разправии с една средностатистическа служителка на СКГТ опитвайки си да я убедя, че трябва да извади карта на приятелката ми. За щастие след продължителният напор от две страни накрая тя капитулира :). Проблема беше следният - за да получиш карта със студентско намаление трябва да представиш студентска книжка с печат за заверен семестър. Проблема беше, че въпросният печат липсваше и въпросната служителка отказа да издаде карта. Наложи се продължително да и се обяснява, че тъй като последният срок за записване на семестъра не е минал, тя е длъжна да издаде карта. Нейната теория беше, че след като семестърът е започнал значи трябва да е заверен в книжката. Накрая след като я навиках, че не работи в висше учебно заведение и няма никаква представа за действителните срокове тя се предаде и макар и малко неохотно стана една мила и учтива касиерка.

Съветът ми е следният: “Драги служители в общинските, а и не само учреждения започнете вместо да ни се карате на нас да четем правилниците вземете и вие си ги прочетете и започнете да си вършите работата както трябва. Не винаги виновните сме ние. Приятен Ден”

Днеска нещо съм се отпорили на тема писане и ми харесва :), но по темата.
Обсъждайки с Димо последиците от снощната среща между група студенти и солидни количества бира в главата ми се роди следната идея. Взимате известно количество звезди, планети и други такива светещи неща дето се лепят и ги има по книжарниците. Налепвате си ги и след това се докарвате до онова състояние в което стаята, света и мозъкът ви се въртят независимо едно от друго. След това просто си лягате и поглеждате тавана. Смятам, че въпреки солидното количество минуси основно появяващи се на другият ден във вид на махмурлук, а в нечии случаи и на въпроси от типа на “Какво съм праивл снощи, че всички ме гледат лошо?” или “Леле снощи какво направих?” идеята може да се наложи на пазара. А може дори да се появят модерни алкохолни планетариуми :). Може да се направи едно пробно проучване на пазара за потребителското мнение, все пак освен планети предполагам, че могат да се налепят и други светещи елементи по желание на клиента. Както се казва “Алкохолици от всички страни обединявайте се!”.

Реших, че понеже ще заговоря за друг автор може би е по-добре да добавя това като втора част на темата. Тери Гудкайнд - Мечът на Истината. Също много добра поредица с много замисъл в книгите, аз за съжаление съм чел само първите 4. Заслужават си да се прочетат не само заради увлекателната история, но и заради всичко което може да се научи от тях. Мислям, че там се казваше “Много слушай, малко съветвай”. Доста хитро особено когато става дума за отношения между хората. Книгите наистина са много магнетични и пропити с неща от които човек може да се поучи за “живота, вселената и всичко останало” Заслужават си независимо дали заради мъдростта или историята, но комбинацията е смазваща.

Вчера изпращайки един колега и една колежка до спирката им се натъкнах на характерните за почти всяка такава сергийки с книги втора ръка. Преглеждайки отгоре отгоре се натъкнах на следното Къщата на Звяра. Честно казано основно ме привлече цитата на Стивън Кинг на корицата и за 4 лева станах горд собственик на споменатата по-горе както и на Плът от същият автор. За почнах първата и мога да кажа, че е адски брутална. Някъде бях чел един цитат - “От всяка страница се лее кръв” и мисля, че е много подходящ за случая. През цялото време докато я четях ми напомняше за “Балада за бръснача”(Елена, не знам дали съм ти казвал, но това е книга която винаги ще остане в съзнанието ми и благодаря, че си я написала) и има защо. Има кръв, секс, насилие … Книгата ме зашемети и в момента нямам търпение да се отърва от това главоболие и да се прибера да я дочета.
Но да обърнем внимание на влиянието. След като прочетох около 80 страници се отправих към страната на сънищата и сънят ми беше донякъде свързан с книгата. Даде ми интересна идея за чудовището и макар и леко страшен не мога да го определя като кошмар. Потресе ме факта колко много е успяла да ме впечатли книгата. Помислете си колко често нещо ви е оказвало толкова силно влияние за толкова кратко време. Не не мисля, че ще ме подтикне да почна да коля хора макар, че със сигурност има такива без които светът би бил едно по-добро място.
Сигурен съм, че ще се намерят критици които да твърдят, че сюжета е плосък, че книгата е повърхностна, че е недоизпипана и т.н. и мога да ви кажа само едно не ми пука. На мен ми харесва и се надявам да продължи да ме радва дори след години, както и да остане така добра и до края.

Започнах този пост преди няколко дни и за съжаление, чак се го довършвам.

Снощи слушах по новините как някой от парламента разправяше по повод на протеста на медицинските работници, а и този на таксиметровите служители, че имало закони и те трябвало да се спазват. Напълно съм съгласен и въпреки това точно такива тъпаци като него позволяват това да се случва. Да убили човека… да опасно е да си таксиджия… и да хайде да използваме смъртта на някакъв си там “колега” дето половината даже не са го и виждали(не може да са 10 000 човека и всичките да се познават, нали?) да можем да си изпросим малко финансови облекчения. Факт е, че целта на протеста беше точно тази и че просто чакаха повод да направят поредната блокада. Но да се върнем на темата - има си закона за манифестациите толкова ли е трудно някакви групи идиоти да се научат да го спазват или ако не го спазват да си понасят последствията. Има толкова много хуманни методи за разгонване на тълпи - палки, маркучи със студена вода, задушливи димки и т.н. Ако бяха прибрали 200 човека за една вечер да полежат на топло със стар хляб и студена вода и ги бяха глобили следващият път както те така и техните колеги щяха много добре да си помислят преди да решат отново да изразят “недоволството” си чрез блокиране на половин София. Както бях писал в един предишен пост системното погазване на законите води до забравяне за тяхното съществуване, така че дано институциите отговорни за прилагането на тези закони да вземат на най-накрая да почнат да се грижат за тяхното спазване. И дано политиците ни работят в полза на народа, а не се огъват пред няколко хиляди граждани недоволни повече от налаганите им такси отколкото от смъртта на техният колега. В Интернет се появи една много интересна инициатива - “Без Бакшиш!” дано придобие малко повече гласност и някои от превозвачите започнат да разбират, че не са хванали господ за шлифера, а са едни най-обикновени граждани като всички нас.

Първоначално мислех да озаглавя този пост “Не мога да готвя…”, но после реших, че някой който случайно прелиства блога ми може да не обърне внимание на последвалото обяснение и да реши, че наистина не мога. Всъщност мога и макар да звучи нескромно смятам, че съм добър в това, а и други хора са го потвърждавали :). Но да ме оставим мен настрана преди малко прочетох в един блог как една жена не може да готви и… Просто ми е странно и неестествено един човек(без значение мъж или жена) който е станал на 20 години да не знае как да си изпържи едни яйца. Не говоря за конкретния случай, но познавам хора които не само, че не могат да си изпържат ами не могат и да си сварят яйце. Миналата година една моя колежка от университета(това, а и все още щастливо женена) се разрева след като един от асистентите по-скоро на майтап отколкото на сериозно и каза “Кой мъж ще те вземе като не можеш да готвиш?”. Има го и другият вариант изобщо да не ти пука. Големи мъже и жени на по 20 години, някои учат, а други работят и претендират, че могат да са самостоятелни а в същото време не могат да си осигурят неща от жизненоважно значение. Е да винаги можеш да си направиш сандвич с шунка или да забършеш две пици на връщане от работа и въпреки това…
Явно си е въпрос и на кулинарно отношение. Има хора за които вкусът и температурата на храната не са от съществено значение - разни хора, разни идеали. Успех на всички в осигуряването на таз вечерното, а и утрешното меню, а аз отивам да се занимая с моето.