Blog

Благодарение на нашите служби за донаборници ми се налага да пропътувам близо 400 километра в едната и още толкова в обратната посока за да се явя на поредния флуорографски преглед. Съгласен съм, че макар очакваната отмяна на казармата е хубаво да се има някаква информация за боеспособността на народа в случай на война(колкото и малко вероятно да е). Единственото което не мога да разбера е толкова ли е трудно прогледа ми да бъде прехвърлен в София. При положение, че вече 4-та година им нося бележки, че съм студент в София толкова ли не можаха да ме прехвърлят. Ясно е, че никой не му пука, че аз трябва да изгубя един ден в път и половин ден докато чакам да ми дойде реда за прегледа, да не говорим, че комбинацията университет + работа не е от най-лесно осъществимите и после трябва да се чудя как да отработвам упражнения и работни дни. Да съм жив и здрав, като примерен гражданин смятам пак да ги уважа с присъствието си.

Хората са казали:
- Капка по капка - вир става!
Колко мъдро и отговарящо на настоящото положение. Оказва се, че систематичното прескачане на законите и правилата довежда дори до убеждение за тяхното съществуване. Ето една извадка от закона за акцизите:
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 1995 г.) (1) При производството на стоки с материали на
клиента (ишлеме) акцизът се начислява, събира и внася от лицето, което произвежда стоката
на ишлеме.
Това е една от поредните промени в закона от 1995г. явно той съществува и от преди това. Благодарение на периодичното му погазване и незачитане в настоящият момента при натиска на европейският съюз този закон да бъде приложен изведнъж се почват разни протести как може да “прокарват нов закон”. Съгласен съм, че това ние е народното питие и т.н. нямам нищо против хората да си варят по 30-40, а ако искат и 100 литра за домашна консумация, но все пак не е коректно да вариш 300 тона ракия годишно и да я продаваш и да не бъдеш обложен с данъци.
Ето и още нещо (източник Закона за Движение по пътищата

Чл. 113. Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:
1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;
…..
Раздел XXII. Поведение на водачите към пешеходците
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
…..

Тук вина има и шофьорите и пешеходците. Едните пресичат когато и където им скимне, другите карат като за рали, а трети правят и двете в зависимост от това на от коя страна на волана се намират. Явно оставен без контрол човека поема нещата в свои ръце т.е. започва да си прави каквото си иска. Чудя се колко ли хора трябва да умрат за да стане и убийството едно от онези престъпление забравени от гражданите и смятани за тяхно вековно право.
Не знам дали е характерно само за нашият етнос, но стремежа на българина да надцака държавата или другите, да успее да скатае нещо или да прекара по някакъв начин другите е просто недостижим. Едновремешният Бай Ганьо сега вместо потури и пояс пълен с розово масло се е превърнал в модерно облечен джентълмен скатал 15 кутии пури някъде из колата или навлякъл 3 ръчно везани елечета с цел да припечели нещо спестявайки си мита и т.н.
Това май обяснява подозрителното отношение към нас по границите.

Веднъж Айнщайн се оплаквал на свой приятел:
- В този университет има толкова много млади, красиви и талантливи студенти които за съжаление изобщо не внимават в лекциите ми.
- Но Алберт, знаеш че има толкова много студенти които с удоволствие биха те слушали с часове!
- Знам, но те няма смисъл да бъдат обучавани.

Честно казано би ми било приятно да преподавам или поне така си мисля сега. Но въпросът както винаги опира до парите. Преди малко водих един разговор, за това заслужава ли си да станеш преподавател след като знаеш, че за времето което ще изгубиш в преподаване можеш да спечелиш много повече отколкото би ти платил университета. Неговото мнение беше, че IT пазара се пренасища, а заплатите в университетите ще стават все по-високи. Проблема за мен донякъде се крие, че в България е пълно с разни хора дето едва ли не трябва да ги чакаш да умрат за да се изкачиш една стъпка нагоре в йерархията на висшето образование. Репликата “Абе, твърде си млад да ставаш доктор”, макар и не отправена лично към мен би намалила желанието на всеки бъдещ преподавател. Да, честно казано не е особено приятно някой с над 10 години по млад от теб да разбира 2 пъти повече от теб, но за това си си виновен само ти. Не може цял ден да си търкаш задника по стола, да четеш вестници и да не се интересуваш въобще какво се случва в професионалната ти област и да искаш да си специалист. Съгласен съм, че има и добри преподаватели следящи новостите, развиващи се, но има и работещи и преподаващи едни и същи неща от 40 години насам. И точно тези последните, се чудят как ли не да те натискат надолу.
Надявам се, че след време нещата ще се подобрят. Като се замисля колко пъти съм казвал тази реплика за нещо такова …
Дано!

Хубаво е когато срещу теб имаш млади хора интересуващи се от нещата които говориш. Хора които виждаш, че мислят и се интересуват от материята. Да може би както казва Айнщайн те не си заслужават да бъдат обучавани, защото така или иначе щом се интересуват вече имат или скоро сами ще получат знанията които можеш да им дадеш, но колко е приятно когато разговорът е двустранен, когато виждаш интереса в лицата на другите. А онези които не се интересуват - е майсторството на педагога е да предаде знанията си точно на тях. Снощи, вече не помня в каква връзка разказах на един колега за “Педагогическа поема” на Макаренко. Книга която бих прочел отново. Как можеш да направиш от най-големите престъпници достойни членове на обществото. Да, винаги има и гнили ябълки които трябва да изхвърлиш, но все пак е важен общият резултат.

Преди малко разхождайки се забелязах, че на броени метри от офиса ми има много интересна статия на птица напраправена изцяло от стотици дула на пушки. Мястото се намира на кръстовището на Раковска и ген.Гурко, на единият ъгъл има нещо като парк с ниска синя сграда - “Информационен център на министерство на отбраната”(ако не се лъжа това пишеше отгоре) - вдясно от входа й. За съжаление нямах с какво да я фотографирам, но всеки може да отиде и да и се порадва. Не знам какво трябва да символизира, а и около нея нямаше никакъв надпис, но е една доста красива и добре направена скулптора.

Скоро видях в един сайт линк към клипче, което се казваше “Това е България” представляваше различни кадри на българската природа. Честно казано не съм от най големите природо-любители, планинари и подобни, но има(ше) страхотни места където човек може да отида и да се наслади на красотата на страната ни. Няколко, часа по късно от прозореца на един 94 забелязах следната гледка - поляна постлана с боклуци и дърво окичено с найлонови торбички като коледна елха - смятам, че това е нещо познато на всеки. Гледайки това си помислих - Ето ТОВА е България. Започвам все по-често да си задавам въпроса какво толкова пречи на един човек да си хвърли боклука в кофата за боклук, да си изплюе дъвката в кошчето на 2 метра от него, да си метне фас-а в пепелника на колата или в същото онова кошче гледащо го с надеждата, че ще бъде полезно, вместо да го стъпче на улицата.
Разходете се в подлеза до НДК по време на дъжд, точно тогава на отсечката между двете дискотеки много добре си личат следите от хилядите днешни, вчерашни, миналогодишни, а и по стари дъвки.
Особено силно ме дразни когато виждам това по разни паркове, язовири и плажове следи оставени от любители на природата. Хора отишли на пикник оставящи след себе си тонове пластмасови и метални отпадъци.
Надявам се, че в скоро време някой ще се сети, че дори за това трябва да има закони. Щом човешкото възпитание не стига явно мерките трябва да са финансови.

Бях чувал за разни 3-де браузъри и днес намерих в уикипедията списък от където изскочи и следният линк http://www.3b.net/browser/newhome.html

Факта, че програмата изисква 1GB свободно място на за да работи автоматично ме отказа от намерението да я тества (засега). Май засега 2-де сърфирането напълно задоволява нуждите ми при това без да скапва цялата система и да чакам по половин час отварянето на winamp-a.

На ентусиастите да го пробват пожелавам наистина много приятно изживяване, дано си заслужава системните изисквания. Който опита нека каже

Е, писна ми!
Всеки ден да си чистя блога от разни спамери.
Имам чувството, че само спам ботовете го “четат”.

Браво на Мел Гибсън, филма наистина си заслужава.
Макар и останал с впечатлението, че битките ще са между индианците и европейските нашественици,
не успях да се разочаровам. Историята е интересна има страхотни сцени - визирам кръвта струяща на тласъци от главата на единият от героите. Оказа се едно добро забавление което да ме подготви за последвалото разработване на курсова. Смятам, че който го гледа няма да съжалява.

Idiocracy - http://imdb.com/title/tt0387808/
Населението на Земята прогресиращо затъпява. Филма е доста дебилен, но става за разпускане и да се посмее човек на американската тъпотия. Не знам колко хора биха окачествили този филм като хубав, главно заради плоският сюжет и други такива глупости, но на мен лично ми хареса.

Честно казано онова което най-много ми хареса беше един клип в началото, който показва как хората с ниско IQ се репродуцират сравнително повече от по-интелигентните си събратя и “съсестри” което постепенно довежда до планете нба идиоти които не знаят дори как да си поливат цветята. Лично според мен не би било толкова лошо по някакъв начин да се стимулира раждаемостта в семейства с по-висок коефициент на интелигентност.

Никога досега не ми се беше случвало да ме спрат на улицата за проверка на документите. Имам приятели които биват спирани най-редовно и започнах да се чувствам малко обиден от полицейските части, че не ми обръщат нужното внимание. Естествено всяко нещо си има край и ето, че и аз бях стиснат в лапите на закона. И както понякога започват приказките:
Всичко се случи в една тъмна, тъмна, нощ … Всъщност нито беше толкова тъмна (улицата е доста добре осветена), нито толкова нощ тъй като още нямаше 9 часа. Слизам аз от автобуса и се запътвам към блока на приятелката ми който се намира на 30-40 метра от спирката а срещу мен двама униформени господа са спрели един автомобил и тъкмо го пускат да си върви и единият се насочва към мен. В интерес на истината очаквах да ме попита за часа, запалка или нещо подобно когато чух репликата: “Сержант Томов, господине документите за проверка!”. “Най-сетне” зарадвах се и аз ще съм минал през прочутата процедура по проверката на документите. Изваждам аз личната карта и я подавам на полицаят. Той я оглежда и тогава започна “разпита”:
- Носите ли някакви забранени субстанции - наркотици, взривни вещества …?
- Не. - отговарям аз.
- А оръжия, ножове, ками, брадви, мачете …?
- Миииии… джобно ножче брои ли се?
В този момент се намеси и другият:
- А какво има в раницата?
Отварям аз мешката и показвам, въпросният полицай прилежно светна с фенерче и огледа внимателно съдържанието на мешката ми - дискове, тениска, няколко тетрадки - все опасни материали
Първият явно разстроен от това, че остана извън разговора реши да се намеси:
- А задържан ли сте?
- Миии… не. Отговарям аз след кратък размисъл.
- Сигурен ли си?
- Да!
- Я пак си помисли! Ние можем да пуснем справка и да проверим!
- Ми добре.

След кратък размисъл решиха, че няма нужда да бъде проверяван и ме пуснаха.
Честно казано доволен съм, че ме провериха и съм разочарова от качеството на проверката. Никакво преджобване, обискиране, проверка с детектори и т.н. Спокойно можех да нося 100гр. хероин в джоба, пистолет в якото и кама на колана.
Е за следващият път ще си знам урока всичко опасно по джобовете и нищо в мешката.